В статията се разглеждат различните характеристики на осъществяването на държавната политика по отношение на опазването на културното наследство, особеностите на участието на държавите от Общността на независимите държави (ОНД) в международни правни споразумения (UNESCO, UNIDROIT), статута на културното богатство, което е било преместено и понастоящем се намира на територията на съвременна Русия в резултат на Втората световна война. Авторът твърди, че международното правно регулиране на статута на културното богатство се основава на взаимодействието и допълването на националните и международните правни мерки, като приоритет се дава на международните мерки. Водещата роля на международното право се изразява в разработването на критерии за класификация на световното културно наследство, така че то да се разграничава от общата категория на културните ценности, и в създаването на специални институционални международни механизми за неговото опазване. Поради това в статията се дават препоръки за хармонизирането на законодателството, сключването на нови международни договори, осъществяването на образователни програми и за разпоредби за правна защита на обектите на световното културно наследство.