Докато гражданското право възприема принципите на обществения ред (ordre public) като стълбове на правния и социалния ред, представляващи дългосрочни постоянни елементи, общественият ред съгласно тълкуването на термина според обичайното право принадлежи на значително по-обширна законодателна категория. Във връзка с това общественият интерес и общественият ред, като категории, са много по-близки един на друг, в сравнение положението в системите на гражданското право. Въпреки това те остават отделни категории. Засилващата се тенденция за разглеждане на дела чрез позоваване на обществения интерес и чрез смесване на обществения интерес и обществения ред (ordre public) (често поради терминологични неточности) обаче е тревожна, тъй като води до разширяване на защитата на обществения ред и засилено прилагане на възражението въз основа на обществения ред, което противоречи на интересите на международната общност. Общественият интерес не е неопределен юридически термин. Той представлява абстрактен термин, който може да бъде определен единствено на фона на конкретни правни норми (закони, стандарти). Негови обекти са лица, които представляват свободно определен, но лесно разграничаващ се кръг и обикновено се изразява в [абсолютни] задължителни правила (които в частното международно право обикновено възприемат формата на това, което е известно като особени повелителни норми). За разлика от отрицателното действие на обществената политика задължителните правила действат като положителни правила. Въпреки това само в изключителни случаи загрижеността за обществения интерес се счита за толкова силна, че да се определи като обществен ред и да се защити чрез утвърдени правни средства. За разлика от [абсолютните] особени повелителни норми общественият ред не изисква определяне на обществения интерес и неговия конкретен обект или средство.